Ca’ Corner della Regina, Венеция – Fondazione Prada
Родени с десет години разлика, Артър Джафа и Ричард Принс споделят общ творчески етос на безкомпромисна свобода по отношение на присвояването и манипулирането на образи, извлечени от филми, криминални романи, комикси, видеоклипове в YouTube, научнофантастични разкази, обложки на албуми и грамофонни плочи, рокендрол плакати, първи издания на автори от Бийт поколението, кинохроники, сувенири, свързани със знаменитости, и публикации в социалните мрежи. Работейки активно с американската популярна култура, те разкриват нейната суровост и измамност, като същевременно прегръщат много от нейните митове и перверзии. И двамата художници картографират своеобразни културни територии, характерни за Съединените щати: при Джафа те са обусловени от неговата идентичност като афроамериканец и от стремежа му да вдъхне нова енергия на черното кино и изкуство; при Принс те се движат между осъзнатата критика на бялата мъжественост и неговото привличане към тъмните пластове на американската психика.
Изложбата включва повече от петдесет произведения – фотографии, видеа, инсталации, скулптури и живопис. Представени са и нови творби на двамата художници, както и съвместно създаден зин, който включва изображения, разменяни между тях по време на подготовката на изложбата.
„Helter Skelter“ се разгръща на приземния и първия етаж на венецианския дворец чрез поредица от тематични и концептуални съпоставяния. Произведенията на двамата автори са комбинирани така, че едновременно да осветлят спецификата на всяка художествена практика и да откроят общите им теми и взаимните им творчески обсесии. В основата на тези сродства по избор стои един особен американски културен контекст, в който и двамата живеят и работят: „Страна, завинаги белязана от историята на робството; страна, определена от забележителните си музикални традиции, вкоренени в черната култура; страна, която умее да създава стойност въпреки лишенията; страна на духовност, молитва и свобода на изразяване; страна на протест, субкултури, хумор и култ към знаменитостите“, по думите на Нанси Спектър.
Както уточнява Спектър: „И двамата художници посочват ready-made на Марсел Дюшан – радикалното пренасяне на предмети от реалния свят в художествен контекст – като източник на вдъхновение или поне като отправна точка за своите практики. В прехода си от създаване (след като първоначално работи в духа на кубизма) към присвояване (поставяйки индустриално произведен, обърнат писоар в изложбена среда), Дюшан задава модел на своеобразно художествено пиратство, което представлява самата ДНК на различните, но поразително сродни методологии на Джафа и Принс. И двамата са събирачи на изображения. Без да търсят предварително разрешение, те черпят от неизчерпаемия резервоар на визуалната култура – от блатата на социалните мрежи до архивите на печатната журналистика, от огледалната зала на рекламата до целулоидните архиви на Холивуд – вземайки всичко, което пожелаят, и превръщайки го в изкуство единствено чрез акта на избора. Това, което се разкрива през пречупващата призма на практиките на Джафа и Принс, основани на присвояването, е безкомпромисен портрет на Америка. Те са изцяло американски художници както по отношение на темите, така и на използваните средства, буквално вплитайки предмети и образи от реалния свят в своите произведения и превръщайки ги в ready-made – своеобразни троянски коне, създадени, за да разклащат утвърдените системи от убеждения.“
Заглавието на изложбата – „Helter Skelter“ – функционира като палимпсест от значения и препратки. Произхождащо от названието на британско увеселително съоръжение, изразът се използва разговорно и като синоним на хаос. Това е и заглавието на известната песен на Пол Маккартни от 1968 г., включена в албума The Beatles, по-известен като The White Album. В края на същата година лидерът на култа Чарлз Менсън присвоява израза, за да обозначи предстоящ апокалиптичен расов конфликт, при който афроамериканци и бели взаимно ще се унищожат. „Helter Skelter“ е и заглавието на изложба от 1992 г. в Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис, която показателно изключва чернокожите визуални артисти. В настоящата изложба терминът е преосмислен и реактуализиран като заглавие, носещо цялата сложност и противоречивост на употребите му в популярната култура. Той функционира като своеобразен ready-made – необуздан, многозначен знак, избран от художниците, за да разруши очакванията и да изрази по най-подходящ начин многопластовата природа на тази съвместна изложба.
С любезното съдействие на Fondazione Prada
Куратор: Нанси Спектър
